Северните разклонения на Мътеник представляват част от територията на планината Родопи, като именно там е разположено кърджалийското село Аврен. То принадлежи административно на община Крумовград, а селата Черничево и Девесилово отстоят на дистанция от едва няколко км. Населеното място разполага с още едно голямо предимство – три – четири км го делят от държавната граница с южната ни съседка Гърция. По този начин живеещите там хора могат бързо да отидат до някой морски курорт, тъй като гръцките дестинации отдавна са предпочитано място за отдих през лятото. Кошу – Кавак е име, дадено на Крумовград от тамошното турско население, иначе само два км трябва да се изминат до достигането му. Ряката и Осогово са двете реки, чиито води текат през селото, като и двата водни басейна продължават да играят решаваща роля за благотворното развитие на селското стопанство. Днешното село има дълга история и старите християнски гробища са неделима част от нея. Те се намират високо на един хълм.
Върховете край границата са единствените по-високи места в целия район, иначе първото място се държи точно от гробищния хълм на Аврен. Преходно – средиземноморският климат е естествен резултат от близостта с Гърция, иначе селото е разположено на надморска височина от точно 550 метра. Каменистите почви се срещат обилно по тези места, но преобладават още поне два вида в лицето на канелени – горски и каменисто – глинести. Освен разнообразието от видове почва, на територията има множество малки язовири. Така през цялото време има вода за ползване, а нейното значение не само за селското стопанство, но и за нуждите на хората там е огромно. В първите години от социализма, най-вече през 1948-ма, в района на селото се забелязват големи количества от материала азбест. Той се използва за основен добив в промишлеността, а и сега в югозападна посока могат да се намерят запаси от него. От дървесните видове първенството все още се държи от дъба, който е използван масово в областта на строителството. Друго негово предназначение е отоплението на къщите през зимата. Всичко това обуславя благоустройството на селото, което поради близостта си с Родопите е подходящо място за туризъм на местна почва.
Но докато дъбът е разпространен в Аврен, то от иглолистните видове борът и хвойната са не по-малко популярни. Орех, смокиня и дрян са сред често срещаните насаждения, но има и някои типични за страната овощни насаждения. Особено се гледат сливи и череши, но разнообразието не свършва до тук. Има преобладаващи видове и от света на животните, например вълци и лисици. Те са от групата на хищниците, но дивата свиня, сърните и таралежите обособяват друга животинска група. Не бива да забравяме и наличието на костенурки, много от които днес са сериозно застрашени от изчезване. В исторически план първите заселници по тези места произлизат от племената на траките. Ясно се долавят следите на тракийската цивилизация от епохата на античността. Край местността Тумбата и край старото гробище за християни има открити две могили, които са подложени на разкопаване и ограбване. Бели Пран пък е името на селището в епохата на Средните векове, когато населението е от българи и християни.
